Да върнем живота в очите на Мелани Bringing life back into Melanie's eyes

Лечение,медицина и рехабилитация 0/0

Да върнем живота в очите на Мелани Bringing life back into Melanie's eyes

3 Дарители
77.95 EUR дарени от 15000 EUR
Бенефициент
Мелани Апостолова
Крайна дата
Край след 40 дни
Налична сума
77.95 EUR
Десислава Григорова - Цонева организира кампания за Мелани Апостолова
Край след 40 дни
Налична сума
77.95 EUR

Здравейте Аа съм Деси – майката на Мелани с АУТИЗЪМ – един голям боец, преживяла толкова много за крехката си възраст!!!

Искам да ви разкажа за Мелани. Едно слънчево дете вече на 11 години и половина, което озари живота ми. Тя се роди здраво, усмихнато и любвеобвилно бебе без никакви здравословни проблеми. Усмихвайки се казваше по бебешки „баба“ – защото тя я гледаше за да аз да работя.

Като всяко бебече тя показваше къде е лампата, как кашля баба и т.н. Тази идилия приключи с поставянето на ваксината на 1 година и 1 месец. За около 4 дни дететото спря да отразява всичко наоколо, целия заобикалящ я свят и мен включително! Промени от днес за утре целия си досегашен живот, хранителните предпочитания и навици, съня изчезна. Всичко, което познавах в дететото си го нямаше вече, просто изчезна. Тя беше там срещу мен тялом, но духом я нямаше. Имаше само един безизразен поглед.

Трудностите започнаха от този ден нататък. Когато се разхождахме трябваше да спазваме определен маршрут, когато някой я закачаше или просто я поглеждаше тя се разстройваше много. Игрите й станаха много стереотипни и странни за околните, например взимаше една количка обръщаше я с колелцата нагоре и започваше да ги върти и да ги наблюдава с часове, подреждаше играчки и фигурки по нейн си начин, по големина, цветово и никой не биваше да променя направеното. Говор липсваше и нищо не се променяше въпреки ежедневните занимания у дома. Успокоявах се с факта, че баща й е проговорил късно и тя най-вероятно просто прилича на него. Бях и от хората „На мен не може да ми се случи!“

След 7 месеца чакане за час при специалист чух и първата диагноза, когато Мелани беше на 2 год и 7 месеца. Това ме смаза психически. Бях планирала бъдещето ни докато тя отиде в Университет, но уви всичко рухна за един миг. Всичко това промени окончателно целия ни живот. Опитвахме много терапии през годините и единствено АБА и ерготерапията дадоха резултат. Мелани има проблеми със социалното общуване, хиперактивна е понякога в непоносима степен, говори съвсем малко, има силно изразена апраксия, която затруднява говора й още повече, и огромни сензорни дефицити. Изпадаше в ужас дори от пускането на сешоара, прахосмукачката, абсорбарота, шума на вълните в морето или вятъра. Не даваше да я докосваме или искаше да го правим много силово. Почти 2 години ходеше с тежко елече, за да може да контролираме хиперактивността й и проприоцепцията. Съня – това важно нещо за всяка нервна система – липсваше като цяло в периода от 2 до 5 и половина год. Бодували сме месеци...години...спеше по 1-2 ч нощем. Тогава все още ходех на работа и всичко ставаше все по трудно. Мелани освен боец е и творец. Рисува много и много добре, и обича да го прави. Това на този етап я връща в реалността и я държи будна в нашия свят. Около година след диагнозата всичко ескалира и с баща й се разделихме. Това промени всичко и стана още по-трудно. Мисията ми като майка на Мелани е да подобря състоянието й до степен да бъде самостоятелен индивид когато порасне, да се радва на живота!

Това е най-големия ми страх „Какво ще стане с нея когато мен вече ме няма?“ Може би това се пита всеки родител на дете с увреждане и за всеки страха е огромен. Тя има само мен! От 2018 год. Работя от вкъщи с плаващо работно време и много сложен режим. Тичане по терапии, центрове, логопеди съчетани с работа е доста сложно нещо. 24/7 с Мелани заедно – смеем се, плачем, неспим, возим се и всичко правим заедно. От около 7 години тя е на специален хранителен режим, който също е особено и скъпо нещо, но всички у дома свикнахме – Без Глутен, Захар, Казейн(млечни) и Соя. Трудно, но не и невъзможно. Успявам да наредя нещата финансово, но терапии като Стволови клетки, не бих могла да направя на този етап. Очаквахме финансова помощ от роднините на Мелани, които в последствие се отказаха. Разбира се всеки има право на мнение дали да я подкрепи или не. През последните 2-3 години детето напредно много и знам, че всякакви по сериозни терапии биха й помогнали – вярвам в Стволовите клетки и силата им да възстановят Мелани до голяма степен.

Проучих всичко по темата за Стволовите клетки, комуникирах с много родители и тук в България и извън нея. Най-голям % успеваемост при вливането на стволови клетки има в Панама, Мексико и Украйна. Нашата цел е Украйна. Направихме вливане в Украйна, но за следващо такова финансите не са достатъчни. Започнахме венозни хелации при доктор Акнтонучи също август 2023 год и детето започна да се успокоява. Кризите постепенно започнаха да намаляват, но разхода на месец е непосилен!!! А трябва да продължим – трябва да опитам да помогна на детето си да има по добър живот, не живот в клетката на АУТИЗМА! Вярвам, че ще успеем! Изпитвах ужас да напиша този текст публично, но в името на Мелани го направих. Ще съм благодарна на всеки отзовал се и ще се моля това, което се случи на Мелани да не спохожда никой друг НИКОГА!

Hi I'm Desi - the mother of Melanie with AUTISM - a great fighter, survived so much for her tender age!!!

I want to tell you about Melanie. A sunny child now 11 and a half years old who has brightened my life. She was born a healthy, smiling and loving baby with no health issues. Smiling was her baby name - "Grandma" - because she watched her so I could work.

Like any baby she showed where the lamp was, how to cough grandma, etc. This idyll ended with the vaccine at 1 year and 1 month. In about 4 days the child stopped reflecting everything around her, the whole world around her and me included! Changed from today to tomorrow her whole previous life, food preferences and habits, sleep disappeared. Everything I knew in my childhood was gone, just gone. It was there across from me in body, but it was gone in spirit. There was only a blank stare.

The difficulties began from that day on. When we walked we had to follow a certain route, when someone would tease her or just look at her she would get very upset. Her games became very stereotypical and strange to others, for example she would pick up a pram turn it over with the wheels up and start spinning them around and watch them for hours, arranging toys and figurines in her own way, size, colour and no one would change what she had made. Speech was absent and nothing changed despite the daily activities at home. I consoled myself with the fact that her father had spoken late and she probably just looked like him. I was also one of those "It can't happen to me!" people.

After 7 months of waiting for an appointment with a specialist, I heard my first diagnosis when Melanie was 2 years and 7 months old. It crushed me mentally. I had planned our future until she went to University but alas it all fell apart in an instant. It all changed our whole lives permanently. We have tried many therapies over the years and only ABA and occupational therapy have worked. Melanie has problems with social communication, is hyperactive at times to an unbearable degree, speaks very little, has a pronounced apraxia which makes her speech even more difficult, and huge sensory deficits. She was terrified of even running the hair dryer, the vacuum cleaner, the hood, the sound of the waves in the sea or the wind. She wouldn't let us touch her or wanted us to do it very forcefully. For almost 2 years she walked with a heavy vest so we could control her hyperactivity and proprioception. Sleep - that important thing for any nervous system - was generally lacking between the ages of 2 and 5 1/2. We woke for months...years...she slept 1-2 hours a night. Then I was still going to work and everything was getting harder. Melanie is an artist in addition to a fighter. She draws a lot and very well, and loves to do it. This at this point brings her back to reality and keeps her awake in our world. About a year after the diagnosis everything escalated and her father and I separated. That changed everything and made it even harder. My mission as Melanie's mother is to improve her condition to the point where she can be an independent individual when she grows up, enjoying life!

This is my biggest fear "What will happen to her when I am gone?" Perhaps this is what every parent of a child with a disability asks themselves and for everyone the fear is huge. She only has me! As of 2018. I work from home with floating hours and a very complicated schedule. Running to therapies, centres, speech therapists combined with work is quite a complicated thing. 24/7 Melanie and I are together - laughing, crying, not sleeping, riding and doing everything together. She has been on a special diet for about 7 years which is also a special and expensive thing, but we have all gotten used to it at home - No Gluten, Sugar, Casein(dairy) and Soy. Difficult but not impossible. I manage to sort things out financially but therapies like Stem Cells, I couldn't do at this stage. We were expecting financial help from Melanie's relatives who eventually gave up. Of course everyone is entitled to their opinion whether to support her or not. The child has progressed a lot in the last 2-3 years and I know that any more serious therapies would help her - I believe in Stem Cells and their power to restore Melanie to a great extent.

I have researched everything on the subject of Stem Cells, communicated with many parents both here in Bulgaria and abroad. Panama, Mexico and Ukraine have the highest % success rate with stem cell infusion. Our target is Ukraine. We have done an infusion in Ukraine, but the finances are not sufficient for another one. We started intravenous chelation with Dr. Axtonucci also August 2023 and the child started to calm down. The crises gradually started to decrease, but the cost per month is prohibitive!!! And we have to move on - I have to try to help my child have a better life, not a life in a cell of AUTISM! I believe we will succeed! I was terrified to write this publicly, but for Melanie's sake I did. I will be grateful to everyone who responded and pray that what happened to Melanie never happens to anyone else EVER!

Виж още

Стриктни правила за изплащане на дарените средства

В платформата PavelAndreev.BG има ясно определени правила за изплащане на дарените средства при медицинските кампании. Те гарантират, че всички средства ще бъдат оползотворени целево за лечението и съпътстващите го разходи. Всички документи, по които е направено плащане са видни в секция Новини.

Лесно е да дарите

6 лесни начина да направите своето дарение - карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut, IBAN.

Прегледен отчет

В секция Новини ще откриете информация от инициаторите на кампаниите.

Доверена платформа

PavelAndreev.BG е най-сигурната платформа за организиране на следващата ти кампания.