Дайте шанс на Рори за самостоятелно бъдеще! / Help Give Rori a Chance at an Independent Future!
*** Scroll down for English ***
Рори е едно от най-слънчевите деца, за което може да мечтае една майка. Зад крехкото шестгодишно момиченце с огромна къдрава коса и светещи очи се крие истински герой, който се бори за живота си от първата поета глътка въздух.
Появата й на този свят съвпадна с един от най-големите християнски празници – Рождество Христово. В ранното утро на 25 декември, след направено секцио по спешност, лекарите ми казаха, че Рори има едва 50% шанс за оцеляване, тъй като при раждането си тя е била цели 4 минути без кислород.
Молитвите ми бяха чути и момиченцето ми успя да се пребори! Евентуално й поставиха диагноза „атактична детска церебрална парализа“. При изписването ми казаха да очаквам забавено двигателно развитие и много отпуснати мускули, но за радост - изцяло запазен интелект.
3 години и половина след това получи първи и много тежък пристъп и бе установена „епилепсия“. Лекарите в България предлагаха лечение, придружено с кошмарни странични ефекти - липса на апетит и енергия, постоянно гадене, треперене на ръчичките, нарушен баланс и по-често падане, и чести епилептични пристъпи.
Всички специалисти твърдяха, че методът им е правилен, но майчиното ми сърце вярваше, че нещо не е наред. Благодарение на Бог успяхме да намерим двама от най-добрите лекари в Турция в областта на неврологията и ортопедията през юни 2022.
Те коренно промениха лечението на Рори и оттогава тя не е получила нито един пристъп, има страхотен апетит и много енергия.
Видимо се забелязва огромно подобрение в баланса, издръжливостта, и правилното позициониране на тялото.
Годишно лечението й се равнява на 82 112 лева. В сумата влизат посещения при невролог, лекарства, консултации с ортопед, физиотерапия, ортези, ежемесечен престой в Истанбул.
Поради липсата на каквато и да е помощ от страна на нейния баща, необходимите средства да продължим лечението й са крайно непосилни за мен!
Изправена съм пред едно от най-големите предизвикателства като майка – да знам, че има как да бъде помогнато на детето ми, но да нямам възможността да го сторя.
Затова, мили хора, се обръщам към Вас с надежда! Моля ви, подайте ни ръка, подайте ръка на Рори! Само с Ваша помощ тя ще има шанс да води нормален начин на живот и да се справя ежедневно с предизвикателствата, пред които е изправена от самото си раждане!
___
