Нов живот за Илиана
Бях весела,обичах всичко,до деня ,в който не получих първата си атака.
В България не се говори много за хората с проблем с нервите,наричат ги луди. Еми не сме,болни сме,само че околните не го виждат.
Многократно съм правила консултации с психиатри, психотерапевти,приемала съм всичко,което са ми изписвали. Стабилизирам се за няколко месеца и после почва адът. Борила съм се и продължавам.
Диагнозата ми е тревожно депресивно разстройство с агорафобия. Което означава,че всяко излизане от вкъщи ми причинява нервна криза. В резултат на обездвижване и напрежение 2020г развих диабет. До сега се справях,но за да лекувам диабета,който е с много високи показатели,трябва да отида в болница,а аз не мога да изляза.
В България няма частна психиатрична клиника,никой не те лекува,дават ти хапчета и се оправяй. Да,но аз не се оправям. Излизам за минути,ставам неспокойна, ако трябва да вляза в магазин,сграда или има много хора,започва виене на свят, нестабилност,вдигане на много висок пулс и кръвно. Много искам да имам живот без страх и напрежение-да живея истински,а не само да съществувам.
Свързах се с няколко клиники в Германия,всички казват минимум месец престой и минимум 10000 евро. Аз работя от вкъщи,но не мога да си позволя тази сума. За да мога да лекувам диабета си ,първо трябва да излекувам душата си.
